Колкото по-негативни са мислите ни, толкова по-нещастни и болни сме ние самите


Ако искаме да сме щастливи през останалата част от живота си, то трябва да се уверим, че поддържаме мозъка си щастлив. Защо ли? Защото щастието е по-важно за мозъка ни, отколкото бихме могли изобщо да си представим. Всъщност усещането за щастие може да бъде толкова стимулиращо за мозъка ни, че той е готов да отговори на удоволствието по начин, който да засили насладата, която изпитваме.

Други причини да искаме щастлив мозък:

Негативното вариране на настроението нарушава взаимодействието ни с околната среда, засягайки способността ни да възприемаме, помним и укрепваме съществуващите невронни връзки или създаването на нови. От друга страна щастието подобрява способността ни да бъдем по-когнитивно бдителни и продуктивни. Освен това всичко е далеч по-забавно, когато сме щастливи:

  • Щастието стимулира растежа на невронните мрежи.
  • Подобрява познавателността чрез увеличаване на умствената производителност.
  • Подобрява способността ни да анализираме и мислим.
  • Подобрява начина, по който гледаме на света и обкръжението си.
  • Повишава вниманието.
  • Променя мисленето, правейки го по-позитивно.
  • Щастливите хора са по-креативни, решават по-бързо проблемите и са по-интензивни.

Силата на позитивните мисли

Мислите формират характера, определят действията и границите, които си поставяме – на амбициите, желанията, мечтите, отношенията, но и на пътуванията – умствените, физическите и духовните. Ние сме това, което мислим, че сме, а всички наши действия произлизат от мисълта. Мислите винаги се отразяват на нашето поведение, така например привидно спонтанните промени, които правим в живота си, всъщност са предшествани от промените, които вече са настъпили в мислите ни.

Що се отнася до мозъка, всяка мисъл освобождава химикали в мозъка. Когато се фокусираме върху негативните мисли, те доста безпощадно изцеждат положителната сила на мозъка ни и влошават способността му да функционира, създавайки добра основа за развитието на депресия.

От друга страна, придържането към положителни, щастливи, оптимистични, радостни мисли намалява производството на кортизол и стимулира отделянето на серотонин, което създава усещане за благополучие. Това помага на мозъка да функционира със своя максимален капацитет.

Съществуват много научни доказателства в подкрепа на теорията, че позитивното мислене подпомага растежа на мозъка, както и генерирането и укрепването на нови синапси, особено в префронталния кортекс, който служи като център за интеграция на всички мозъчни функции.

С други думи, нашият префронтален кортекс не само регулира сигналите, които невроните предават към други мозъчни области и към тялото ни, а и ни позволяват да мислим и да размишляваме върху това, което физически извършваме. Префронталният кортекс е единствената част от мозъка, която може да контролира емоциите и поведението ни и да ни помогне да се фокусираме върху целите, които избираме да следваме.

Редица научни изследвания през годините са доказали, че 90% от дългосрочното щастие зависи не от външни обстоятелства, а от начина, по който умът ни обработва света. Изследователите са категорични, че едва 25% от успехите в работата са вследствие на коефициента на интелигентност. Седемдесет и пет процента от работните успехи са резултат от оптимизма, социалната подкрепа и възможността да виждаме стреса като предизвикателство, вместо като заплаха.

В този ред на мисли, съвсем естествено е да си зададем логичния въпрос:

Защо оптимизмът води до по-голямо щастие?

Интересно е, че учените, занимаващи се с поведенческа психология, са забелязали очарователни различия между оптимистите и песимистите. Оптимизмът, например, включва много желани когнитивни, емоционални и мотивационни компоненти. Оптимистичните хора много по-често са в добро настроение, което ги прави и много по-устойчиви на настроението на другите, много по-упорити и успешни са, както и в по-добро физическо и психическо здраве.

Доказано оптимистите:

– водят по-щастлив и по-пълноценен живот;

– имат по-добри взаимоотношения с околните;

– имат здравословни навици;

– имат силен имунитет;

– живеят по-дълго от песимистите;

От друга страна, песимистите обясняват хубавите събития в живота си с преходни причини, а лошите с постоянни, използвайки думи като “винаги” или “никога”).

Песимистите:

– автоматично приемат неуспехите като нещо трайно и неподлежащо на промяна към по-добро или като следствие от личните им недостатъци или „лош късмет”;

– са 8 пъти по застрашени от депресия от оптимистите;

– имат трудни отношения с околните;

– справят се по-трудно в училище или на работното място;

– живеят по-кратко.

Според Соня Любомирски, изследовател в Университета в Калифорния, нещастните хора прекарват часове, сравнявайки се с други хора, като резултатът от тези сравнения никога не е в тяхна полза.

Добрата новина е, че можете да обучите мозъка си и да редуцирате негативните мисли, които водят до песимизъм, като същевременно увеличите позитивните мисли, които водят до оптимизъм. Дори и при наличието на депресия във вашата фамилна история, вие имате шанса да подобрите начина, по който функционира вашият мозък, да създавате невронни пречки за развитие на депресия и тревожност и да намалявате невронните модели, свързани с отрицателното мислене. Може да не сте в състояние да изкорените генетичния риск за депресия, но сте напълно способни да го намалите.

Отрицателно мислене, отрицателно равновесие

Отрицателното мислене забавя координацията на мозъка, което затруднява мисленето и намирането на решения. Ето как се случва това: усещането за страх, което се появява, когато се фокусираме върху негативните мисли, пречи на мозъка да работи със своя пълен капацитет. Това води до влошаване на неговата способност да обработва нова информация, вследствие на което се ограничава и способността ни да подходим творчески към проблемите си. Освен това страхът оказва влияние на левия темпорален лоб, който от своя страна влияе на настроението, паметта и контрола на импулсите.

Нашият фронтален лоб, и особено нашият префронтален кортекс, решава какво е важно според вниманието, което му отделяме и според това как то ни кара да се чувстваме. По този начин, колкото повече се фокусираме върху отрицателността, толкова повече синапси и неврони ще създаде мозъка, за да поддържа негативния начин на мислене.

Нашият хипокампус пази контекста на съхранените спомени. Това, което мислим и чувстваме за определен човек или ситуация, може да стане толкова дълбоко вкоренено, че ще трябва да работим упорито, за да разрушим негативните връзки и да пренастроим мозъка си, за да не се страхуваме да мислим положително, да вярваме, че мечтите могат да се сбъднат, да сме уверени, че нашите усилия ще бъдат успешни.

Тренирайте мозъка си да мисли по-позитивно

Едно от най-старите правила на невронауката е, че нашите умствени процеси (мисленето) произлизат от мозъчната активност: т.е., мозъкът се натоварва значително при създаването и оформянето на нашите мисли. По-новите проучвания обаче показват, че той може да работи и в обратна посока: тази фокусирана, повтаряща се умствена дейност може да предизвика промени в мозъчната структура и способности.

Какво значи всичко това? Означава, че всичко, което мислим, правим и казваме, засяга това кои сме ние отвън, отвътре и в собствения си мозък. Но най-вече означава, че можем да пренастроим мозъка и да го направим по-позитивен.

Започнете с придържане към щастливи мисли, гледайки от светлата страна на живота и не пропускайте да пренасочвате мозъка си при появата на негативна мисъл. Бъдете сигурни, че той ще ви следва, а с времето ще се убедите колко полезно е умението да овладяваме мислите си и да караме мозъка си да работи за нас и за нашето щастие.

Източник: Фрамар

loading...

Like it? Share with your friends!

0

Comments 0

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may also like

DON'T MISS