Майките ще устоят и на новите провокации, въпросът е какво ще направи обществото в цялост

Един от най-популярните телевизионни сериали с множество престижни награди през последните две години е „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale). Сериалът е базиран на роман на Маргарет Атууд и някои го възприемат като мрачна прогноза за бъдещето на света. Ще ви споделя накратко сюжета:

В големи части от САЩ е извършен преврат и екстремистка група налага варварски теократичен режим, в който жената е роб. Огромна част от населението е прогонено, а друга част – избито. Заради увеличените нива на безплодие оцеляват жените, които все още могат да бъдат майки. В територията, наречена Гилеад, този дар обаче се превръща в ад – фертилните жени са държани в сексуално робство и стават „прислужници“ на богатите стерилни семейства. Веднъж в месеца, когато е най-вероятно да забременее, „прислужницата“ е на услугите на господаря си („Командира“). А актът на сексуалното насилие, в който участва и съпругата на Командира, се нарича „церемония“. „Прислужница“, която откаже да се подчини на правилата на фундаменталистите бива жестоко осакатявана.

В „Историята на прислужницата“ майките са привидно прекършени. И тъй като в Гилеад всички „прислужници“ са принудени да носят червени мантии, в един момент една от тях казва: „Не трябваше да ни дават униформи, ако не искаха да се превърнем в армия“.
Още един цитат: “Не ме е страх, че може и да сбъркам и „ще ме разкъсат“. Страх ме е, че ако спра да опитвам, ще се самоизяждам до последния си дъх.

Изправям се тук, пред обикновените хора, с лицето си, за да ви кажа, че не ме е страх. Моля ви, не се страхувайте и вие. Изправям се тук пред силните на деня, годината, десетилетиетo, за да ви кажа, че не ме е страх и няма да се откажа!”
Този цитат обаче не е от сериала, не е от Гилеад, не е от „мрачното бъдеще“. Това са думите на една българска майка, майка на дете с увреждане. Тази майка не живее в Гилеад, живее днес в България – страна, която е част от Европейския съюз. Отстрани погледното е така. Но истината е, че тази майка всеки ден живее в един вариант на кошмарния Гилеад. Защото, както в Гилеад, и у нас Системата по извратен начин превръща в трагедия това, че тя е майка.

Още един цитат: „Знам, че трябва да се примиря, че ще се родиш тук. Да се примиря, но няма“ – това казва бременната „прислужница“ Офред. Но не мислите ли, че пък това могат да бъдат думи и на всяка една от майките, които вече над 2 месеца са на протестен палатков лагер пред българския Парламент?

Българските майки няма да се примирят с това, че са родили детето си в Система, която убива. Нещо повече – става все по-ясно, че този път няма да се примирят, докато не променят Системата. И ще я променят, защото Системата ги направи армия. След като не допуснаха майките в Парламента заради дрескод, Системата без да подозира им даде униформи – не са червените мантии от Гилеад, черни тениски са, с надпис „Системата ни/ги убива“.

Видяхме част от тази армия на 30 юли и видяхме как за няколко часа отвоюва, засега – една малка победа. А какво беше в дните преди 30 юли? Нека си припомним:

Шефът на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски заяви, че има работещ електронен регистър за хората с увреждания и видете ли – в „Шоуто на Слави“ са си позволили да кажат, че няма работещ регистър, защото са „хумористично предаване“.
Да, но след срещите на майките с премиера Борисов и с вицепремиера Дончев се стигна до извода, че електронният регистър, за който са усвоени над 2 милиона лева, практически не работи и се пое ангажимент до края на годината, забележете – да заработи. Дали за г-н Коралски Борисов и Дончев са също едни хумористи…?

Какво още се случи преди 30 юли? Имаше сериозна провокация към майките – контрапротестиращи от национално представителните организации опънаха палатка, с работно време, на метри от палатката на майките, в нарушение на всякакви закони. Между другото, кой пазеше контрапротеста на национално представителните организации на хората с увреждания пред Парламента? Да не е охранителната фирма на зам.- социалния министър Султанка, министър, който те подкрепиха като охранител?

След това в последния работен ден на Парламента, министър Бисер Петков заяви, че сме „свидетели на ескалиране и ултимативност на исканията, граничещи с анархизъм.“
Г-н Петков явно не знае, че справедливите искания на майките са от времето, когато той дори не си е и мечтал, че ще бъде министър.

При откриване на църква в град Бяла последваха и думи на премиера Борисов, който някакси успя да обвърже исканията на майките с това, че трябват и 12 млрд. лв. за тръби за канализацията, „защото етернитовите тръби не са най-доброто“.
Добрата новина е, че след 30 юли вече не се говори само за пари, за милиарди, а се направиха обещания за реформа, за промяна на Системата. Това е и битката на майките, ако някой не е разбрал. Далеч съм обаче от мисълта, че всичко ще мине гладко и провокациите ще спрат. Ето, моята любов Недялко написа в нехигиеничния си сайт, че „парадният бунт“ на майките „не просто обслужва политически цели, но е обиден към всички останали озлочестени българи в нужда, които нямат нито физическа, нито финансова възможност да протестират ежедневно и за пред телевизорите в центъра на столицата…“
Майките ще устоят и на новите провокации, въпросът е какво ще направи обществото в цялост. Защото това не е проблем само на майките. И всъщност от това как ще разрешим този огромен проблем, с най-уязвимите, ще стане ясно не само какво общество имаме, а и какво общество ще имаме – такова, живеещо достойно в България и ЕС или такова, допускащо огромна група хора да живеят в Гилеад?

Слави Т. Трифонов

Източник: СВОБОДНО СЛОВО

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Pin It on Pinterest

Skip to toolbar