Симо Колев: До 50-годишните жени…

Моята четирилогия върви към своя край. Животът не.

Ти си на 50. Тамън си. Доближаваш до момента, в който ще можеш да ходиш до Тенерифе за 299 евро, защото си 55 плюс. Не се сдухвай – шегувам се.

50 е същото като 40. И като 30. Запазила си духа на изброените години. Не се опитваш да запазваш начина, по който изглеждаш. Просто пусни миналото. Няма по-гадно от 50- годишна жена, която се е вкопчила в аутфита на 30- годишно момиче. Нали сме си говорили. Този разговор е най в сила сега.

Пишеш с молив. По-стилно е и не е така истерично като писането с химикалка, която пуска.

По-щастлива си от всякога. Имаш време. Не си губиш времето. Не го и пестиш, защото това време, което си спестила, не ти трябва за нищо. Не го затваряш в буркани. Между другото, затваряш буркани. Не за прехрана и не за наяждане. За кеф.

Защото имаш опит, сърце и желание да направиш нещо вкусно за себе си. Патладжанът е патладжан, чесънчето е чесънче, зехтинът е зехтин, не олио. Сладкото ти е с кафява захар. Гледаш си нивото на кръвната захар.

Не живееш за никой друг освен за себе си и за него. Връзката ви е спокойна и хармонична. Чувате се, за да се чуете как сте. А не за да питате как са децата. Децата са добре. Чувате се достатъчно. Не можеш да им дадеш повече, от това, което си им дала. И не трябва.

Купуваш си все по-малко неща и изхвърляш все по-малко неща.

От години не си ползвала киндъл-а. Даже не знаеш къде е. Май го взе Рада – дъщеря ти. Ти четеш хартиени книги. Мъжа ти направи библиотека от масив. Жестока ! Искахте да купите, ама като видяхте какви библиотеки продават, си казахте – “Не, мерси”.

Станали са като четки за зъби – консуматив. Започнахте да си подвързвате книгите, да купувате книги и да си говорите за книги. Много те беше страх, че няма за какво да си говорите и че животът от един момент ще бъде брутално скучен и безвкусен – като застояло блато.

Ходиш на спорт. Чувстваш се по-подвижна и по-добре. Гребеш, ходиш на катерене, танци. Пътуванията ви са по-дълги, по-разточителни и по-бавни. Мислите за пътя на Камино. Направили сте Ком-Емине.

В работата отдавна не си си тръгвала веднага след края на работния ден. Тръгваш си много след края на работния ден. Абе, не обръщаш внимание кога си тръгваш. Понякога по-рано, понякога по-късно.

Имаш име и авторитет, срещу които никой не ти задава тъпи въпроси. Щом стоиш някъде, значи ти харесва. Ако не ти харесваше, нямаше да стоиш. Това го научи скоро…

Не си писала молба за работа от сто години. Канят те за работа.

Разбра какво означава да даваш пример. И свикна с идеята, че ти даваш пример. За всичко. Как си си възпитала децата, как се обличаш, как гледаш на всички неща около теб. Малките неща и големите неща.

Караш отлично.

Можеш да правиш всичко сама, но не правиш всичко сама. Оставяш се.

Не се караш, не се ядосваш, не натякваш. И да има и да няма причина. Знаеш, че това създава щети. Нямаш време да поправяш щети.

По-щастлива си от всякога. Имаш време. Не си губиш времето. Спокойна си. Ок си, да знаеш. Всичко е ок.

Източник: edna

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Skip to toolbar