10 архитектурни шедьовъра на първомайстор Колю Фичето

Никола Фичев се счита за една от най-ярките ренесансови фигури на българското Възраждане. От своите съвременници е бил ценен като майстор (уста), а от наследниците си – като всепризнат първомайстор на националната архитектура. Много са мостовете, къщите, църквите, камбанариите и чешмите, които е сътворил с ръцете си и е вложил частица от себе си в тях. Вижте част от неговите архитектурни шедьоври, на които може да се полюбувате отблизо.

Църква “Света Троица” – Свищов


Снимка:  bg.wikipedia.org

Храм “Св. Троица” – съграден през 1867г, е един от най-интересните архитектурни паметници в Свищов. Дело е на големия български възрожденски строител уста Кольо Фичето. Иконите са рисувани от свищовлията Николай Павлович. Храмът е пострадал много при земетресението от 1977г, но през 1992г реставрацията му е завършена.

Мостът на Колю Фичето над река Росица – Севлиево


Снимка:  hotalich.bg

По време на Кримската война (1853-1856) движението на войска, пътници и стока се засилило. На местната власт било възложено със свои сили да организира построяването на каменен мост.
За главен майстор на строежа на моста бил ангажиран майстор Никола Фичев от Дряново, прочут български строител и архитект. Приемането на сравнително голямата поръчка било изпитание за възможностите на майстора.
Строеният по-късно мост при Бяла е много по-внушителен, но той бил строен с предоставени от централната власт средства след специален закон от 1864г. В Севлиево такива средства нямало и още през 1856г строежът започнал. Работата вървяла сравнително бавно заради липсата на пари, но в следващите една-две години грубият строеж бил приключен. Мостът бил дълъг 110 метра, поддържали го седем свода, като централният бил най-висок и оформял “гърбица”.

Мост на Колю Фичето – Дряново


Снимка:  haiduk-tourist.blogspot.com

Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в което развива своите идеи за традиционния възрожденски тип “гърбат” (римски) мост. Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най–висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено.

Храм “Св. Никола” – Дряново


Снимка: Румяна Павлова/ opoznai.bg

Храмът “Св. Никола” е сред първите самостоятелни строежи на майстор Колю Фичето. Построен е през 1851г, върху основите на по-стара църква. Това е първият опит на Колю Фичето да въведе свой собствен стил, което е ясно изразено при оформянето на фасадите.
Стенописите в храма са от 1926г, а три от иконите в иконостаса са дело на Станислав Доспевски, един от най-изтъкнатите български възрожденски художници.

При храма е било едно от килийните училища в Дряново, като през 1819г тук започва работа първото редовно надкилийно школо. Не е случайно, че точно до “Св. Никола” през 1896-1898г е построена голямата училищна сграда, която обединила в едно трите дряновски училища.

Килифаревски манастир “Рождество Богородично”


Снимка: Диана Кьосева/ opoznai.bg

Килифаревският манастир “Рождество Богородично” се намира на 16км южно от Велико Търново и на около 5км от град Килифарево. Манастирът, заедно със стенописите и иконостаса на църквата, е обявен за художествен паметник на културата.

Килифаревският манастир е основан около 1350г от св. Теодосий Търновски (български духовник и отшелник, канонизиран за светец), който бил подпомогнат от цар Иван Александър. Преди да бъде унищожен от османските нашественици през 1393г, манастирът е развивал книжовна дейност – пишели са се и са се превеждали жития, проповеди, богослужебни книги и др.

На днешното си място светата обител е построена отново през 1718г, но през (1793-1798г) отново е разрушена. Повторното му възстановяване му започва през 1842г, когато Колю Фичето започва да изгражда едновременно църквата “Св. Димитър” и жилищните сгради. За новата църква са използвани материали от стария храм.

Старата църква “Рождество Богородично” е превърната в параклис, посветен на св. Теодосий Търновски. В манастира има още един параклис – “Св. Иван Рилски”, като всички са част от църквата “Св. Димитър”. В църквата посетителите могат да видят иконостаса, изработен от тревненски майстори, както и няколко впечатляващи икони.

 Соколски манастир “Успение Богородично” – Габрово


Снимка: Румяна Павлова/ opoznai.bg

Соколският манастир “Успение Богородично” се намира в местността Соколова пещера, на 15км югоизточно от Габрово и на 4км от архитектурно-етнографския комплекс “Eтъра”. С “Етъра” го свързва туристическа пътека, която минава през красива местност, а преходът по нея отнема около 2 часа. До манастира води добър асфалтов път от града.

През 1868г в манастирския двор известният в цяла България майстор строител Колю Фичето построил кръгообразна каменна чешма с осем чучура, която е запазена и до днес и е една от най-интересните забележителности в манастира. Смята се, че Колю Фичето е построил също и красивата каменна стена и костницата до манастирския храм.

Църква “Св. Никола” – Велико Търново


Снимка:  bg.wikipedia.org

Намира се в източната част на квартал “Варуша”. Църквата е ниска трикорабна базилика с дървени колони и дъсчени тавани. Изграждането й започва през 1835г от майстор Иван Давдата, но е довършена от Колю Фичето. След приключването на строежа последният е официално признат за майстор строител.

Къщата с маймунката – Велико Търново


Снимка:  bg.wikipedia.org

Къщата с Маймунката на Никола Коюв е възрожденска къща във Велико Търново, построена през 1849г. от Уста Кольо Фичето. Името на къщата идва от поставената високо над входната врата скулптура на маймуна.

В тази къща известно време живее известният търновски възрожденец и колекционер на български старини Стефан Пенев-Ахтар (1806-1860), който открива и съхранява за науката единия от двата достигнали до нас преписи на Бориловия синодик.

Църква “Св. Великомъченица Марина” – Велико Търново


Снимка:  veliko-turnovo-gid.com

Църква “Св. Великомъченица Марина” – изградена е в периода 1850-54г, в тогавашното селище Марино поле (от 1927г квартал на Търново). В храма се пазят ценни икони от тревненски майстори, като най-старата е на “Св.Богородица” с гръцки надпис от 1870г. Църквата също е дело на майстор Колю Фичето.

Покритият мост – Ловеч


Снимка: Ваня Маринова/ opoznai.bg

Покритият мост в гр. Ловеч е един от символите на града и една от най-посещаваните местни забележителности.
В края на XIXв жителите на Ловеч се обърнали към самоукия майстор Колю Фичето с молба да построи покрит мост с дюкянчета. Той започнал строежа през 1874г и го завършил през зимата на 1876г.

Мостът бил широк 10м и дълъг 84м. Основите му били направени от камък, а останалата част – от дърво. По протежението му били разположени 64 занаятчийски и търговски дюкянчета, които обслужвали голяма част от жителите на Ловеч и околните села.

Покритият мост бил украсен с четири скулптурни фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. Днес от тях е запазена само фигурата на лъва.

Музей “Кольо Фичето” – Дряново


Снимка:  bulgariatravel.org

А ако искате да се запознаете по-подробно с работата на Колю Фичето, можете да посетите и експозицията “Колю Фичето – живот и творчество” в сградата на историческия музей на родния му град – Дряново. Там ще видите макети на много от сградите и мостовете, построени от него.

Източник: opoznai

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Pin It on Pinterest

Skip to toolbar